(къде сме ний, къде сте вий)
България ще подкрепи необходимостта от разработване на трансгранични мрежи за подаване на сигнали в случаите на отвличане на деца. Тази мярка за укрепване на закрилата на децата срещу престъпни посегателства се обсъжда на започналото на 24 юли в Брюксел заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи. Правителството одобри българската позиция за дискусиите за засилване на ролята на централните органи по Хагската конвенция в случаите на отвличания от родители и за използване на функциите на Евроджъст за подобряване на ефективността на борбата с детската порнография и педофилските мрежи.
ЕС се обсъждат въпроси по инициативата за консолидиране и укрепване на функциите на Евроджъст, функционирането на европейската съдебна мрежа по наказателноправни въпроси, електронния обмен на данни за съдимост между държавите-членки, сближаване на законодателствата в областта на приложимото право и компетентността по брачни дела с международен елемент и др. Обсъждат се още проблемите с киберпрестъпността, въвеждането на биометрични данни при издаването на визи и др.
Нека да припомня, че ЕК алармира за забавеното въвеждане на горещи телефонни линии за деца с номер 116
Унгария е пример за въвеждането и функционирането на услугите на линиите за сигнали и помощ за деца, пострадали от насилие
Родителите и децата трябва да могат да търсят помощ по телефона бързо и безплатно, когато пътуват в ЕС. Само в Обединеното кралство и Белгия през 2007 г. е съобщено за 7 500 изчезнали деца. Загрижеността на обществеността относно сигурността на децата нарасна във връзка със случаи като изчезването на Мадлин Маккан в Португалия. През 2007 г. Комисията пристъпи към действия, като резервира на национално равнище телефонните номера с шест цифри, започващи със 116 - линии за съобщаване за изчезнали деца (116000) и линии за помощ (116111), на които децата могат да търсят съдействие. Въпреки това неотдавнашно проучване на ЕС показва, че само малка част от държавите-членки са предоставили тези номера на доставчиците на услуги: седем за номер 116000 и десет за номер 116111. Днес Комисията призова държавите-членки да ускорят въвеждането на тези номера. Съгласно законодателството на ЕС държавите-членки не са задължени да предоставят за ползване тези номера, но трябва да ги резервират и да осведомят обществеността и доставчиците, че тези номера са на разположение. Проучването показва, че държавите-членки полагат малко усилия за осведомяването на гражданите относно съществуването на тези номера, като по този начин забавят въвеждането им.
„Преди една година Комисията призова да бъдат създадени започващите със 116 телефонни номера, за да бъдат улеснени родителите и децата да търсят помощ по телефона," заяви Вивиан Рединг, комисар по информационното общество и медиите. „Досега само Унгария е предприела всички необходими стъпки за въвеждането и функционирането на услугите на номера 116. Приветствам този пример, но в другите 26 държави-членки трябва да се чува сигналът за тревога. Съгласно Хартата на ЕС за основните права, подписана от всички държави-членки на Съюза, правата на децата трябва да се защитават. Жалко е, че когато става въпрос за въвеждане на телефонни номера, които могат да окажат ценна помощ на родителите и децата, в много държави след думите сякаш не следват дела. Комисията извърши своята част от работата и се надява, че няма да се наложи да започне съдебни процедури по въпрос, по който би трябвало да има широко единомислие."
Новото проучване показва, че трябва да бъде постигнат по-голям напредък, за да заработят телефонните линии 116000 и 116111 на цялата територия на ЕС:
Номера 116000 и 116111 са предоставени на публично разположение в 24 държави (Австрия, Белгия, България, Чешката република, Кипър, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Швеция, Словения и Словакия), но не и в Италия, Латвия и Обединеното кралство. Крайните срокове за резервирането на тези номера бяха 30 август 2007 г. (за 116000) и 29 февруари 2008 г. (за 116111).
Повечето държави са предприели малко действия за осведомяването на потенциалните доставчици на услуги относно номерата 116000 и 116111. Това доведе до забавяне на поемането на тези услуги от страна на потенциалните доставчици, главно неправителствени организации. По-големи усилия - съобщения за медиите, електронни и обикновени писма до потенциалните доставчици, срещи - бяха положени във Финландия, Франция (за 116000), Ирландия, Литва, Нидерландия, Португалия и Швеция.
Потенциални доставчици на услуги за горещите линии изразиха интерес за номер 116000 в Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Гърция, Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Латвия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Словакия и Обединеното кралство, а за номер 116111 - в България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Гърция, Финландия, Унгария, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Швеция, Словакия и Обединеното кралство. Въпреки това само седем държави-членки (Белгия, Португалия, Гърция, Дания, Унгария, Нидерландия и Словакия) са предоставили за ползване на доставчици на услуги номер 116000, а десет държави-членки (България, Чешката република, Дания, Германия, Гърция, Финландия, Унгария, Португалия, Швеция и Словакия) са предоставили за ползване номер 116111.
Досега само Унгария е докладвала, че и номер 116000, и номер 116111 функционират.
След като дадена държава-членка предостави за ползване определен номер, от операторите на горещи линии и линии за помощ зависи да пуснат в експлоатация тези услуги. Тези доставчици на услуги трябва да могат адекватно да обслужват безплатни повиквания 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, в цялата държава. Комисията следи отблизо въвеждането на тези услуги в държавите-членки.
А у нас етичен кодекс ще пази децата от вредно съдържание в мобилното пространство
Трите мобилни оператора - Globul, Mobiltel и vivatel, изработиха и подкрепиха Етичния кодекс за превенция на непълнолетни при безопасно използване на съдържание в мобилните комуникации.
Създаването на Етичния кодекс е следствие на подписаната през февруари 2007 г. в Брюксел Европейска рамка за безопасно използване на мобилно съдържание от непълнолетни, като крайният срок за предприемането на адекватни мерки и посочен от Европейската комисия изтиче на 26 февруари. Изискването на ЕК беше да се предприемат мерки по посока осигуряването на безопасността на децата в мобилните мрежи.
Мобилният оператор vivatel декларира готовността си да подкрепи проект, който да помага на родителите да са сигурни, че децата им не са жертви на неприемливо съдържание на уeбстраници. За целта телекомът изрази възможност да предостави sms свързаност за уведомяване на родителите при настъпване на подобно събитие.
Обаче освен тези мерки от държавата и родителите трябва да са в час с ИТ, за да започнат възпитанието на своите деца относно безопасността в Мрежата
Първо трябва родителите да се научат да работят свободно с информационните технологии, за да могат да бъдат компетентни и да успяват да убедят децата си в ползата от спазването на правилата за безопасност в Мрежата. Сигурността при сърфирането в Интернет и обучението на децата за начините да се предпазват от нежелани атаки и ситуации не може да се възложи на институциите, това е проблем на обществото. Това е предмет на саморегулация. Културата за работа с технологии и за поведение в Интернет се изгражда още в ранна възраст у поколенията, много преди децата да са тръгнали на училище, така че средното образование не може да бъде отговорно за познанията за безопасност в Мрежата.
Трябва да започне национална кампания за ИКТ ограмотяване на обществото. Сред най-сериозните проблеми на съвременните Интернет деца, които обаче не са на дневен ред в обществото, са компютърното пристрастяване, виртуалните кражби, извършени от деца, и експлоатация на детския труд през Интернет.
Най-страшната борба се води със сайтове с педофилско съдържание. Сред другите най-многобройни случаи са порнография, хазарт, расизъм, пропаганда на наркотици, самонараняване и анорексия. Огромна криза се заражда вследствие на бума на сайтовете за запознанства, защото се оказва, че в тях децата публикуват много лични данни, които се използват злонамерено. Най-честите нарушения са свързани с кражбата на самоличност.
В http://www.teacher.bg/ както знаете са публикувани помощни материали, разработени специално за млади хора, за техните учители, родители и възпитатели. Microsoft предостави безвъзмездно тази образователна програма с интерактивни игри, разработена в рамките на инициативата "Партньори в познанието". Целта е чрез интерактивни сценарии, тестове, готови за използване планове на уроци и многобройните съвети да се осигури безопасност на младите хора в Интернет и ограмотяване на родителите и преподавателите.
Обаче ттрябва да се знае(такива слухове има), че близо две трети от българските училища могат да останат без интернет и да отпаднат от онлайн образователната мрежа. Причината е забавянето на процедурата за избор на фирма, която да поддържа и управлява цялата информационна система.
До момента за 24-часовото й наблюдение и управление се грижеше консорциумът „Училища онлайн". В него влизат БТК, „Ларексо", „Телелинк" и „Парафлоу комюникейшънс".
Договорът с консорциума обаче изтече на 20 юли тази година. Мрежата е изградена по поръчка на образователното министерство.
Като официална институция правата на собственост упражнява Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС).
Агенцията е тази, която е трябвало да обяви конкурс за избор на фирма по поддръжката. До момента обаче това на мен не ми е известно дали е направено.
Информационната система осигурява интернет, електронна поща, достъп до учебно съдържание и сайтове на около 3000 училища.
Процедурата при обявяването на конкус отнема поне два месеца. Докато се изчаква решението за съдбата на системата, заради липсата на техническо обслужване, от мрежата поетапно ще започнат да отпадат училища.
Очаква се общият им брой да достигне близо 2000. Чисто технологично не е ясно кога ще могат да бъдат включени отново.
Някои училища в големите градове на страната вече търсят самостоятелно възможности за доставката на интернет за новата учебна година през есента. По-голямата част обаче няма да могат да се справят със ситуацията заради липсата на пари и технически ресурс.
Най-засегнати от спирането на образователната мрежа ще са училищата в по-малките населени места, в отдалечените райони и учебните заведения за деца, лишени от родителска грижа или от социално слаби семейства.
В тази група влизат близо 70% от училищата.
По официални разчети всяко училище плаща по 27 лв. на месец за ползване на мрежата. Специалистите са изчислили, че благодарение на техническото решение за нейното изграждане, управлението и поддръжката й е на цената на една баничка на ден за всяко школо.
Националната образователна мрежа на училищата включва всички учебни заведения в страната. Общият брой потребители е близо 1 милион души. Това я прави най-голямата виртуална частна образователна мрежа в света от ново поколение, твърдят от консорциума, който се грижи за поддръжката й.
Заради липсата на навременни административни действия ще бъдат нарушени основните принципи и цели в Националната стратегия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в училищата - равен достъп на всички деца и преподаватели до глобалното интерент пространство, интерактивно учебно съдържание, безплатна електронна поща и технически средства за лесен обмен на знания и колективна работа.
А над 200 000 деца живеят в бедност и надали имат възможност да си купят добър компютър и да ползват широколентов достъп до И'нет
Около 15 на сто от българските деца живеят в бедност.
Показателите за България обаче са по-добри от тези на ЕС, където в бедност живее всяко пето дете,обаче смятат експертите на ресорната министърка!?!?!??
.
В същото време обаче у нас над половината домакинства живеят в мизерия, показват данните на синдикатите. За издръжката на дете до 1 година са нужни 240 лв. месечно, отчитат от института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. За облекло, обувки и обучение на подрастващите до 18-годишна възраст пък са нужни около 420 лв. Заради поскъпването на живота на едно домакинство са му необходими 1794 лв., или 448 лв. на човек месечно, за да си осигури приличен начин на живот, смятат от профсъюза.
Най-често причина за бедността в семейството е, че единият или и двамата родители не ходят на работа. Голяма част от тях обаче са без работа, защото нямат необходимото образование или квалификация. Според статистиката около 60 на сто от работещите българи са със завършено средно образование. С основно или по-ниско от основното образование са приблизително една пета от заетите в страната.
Средната възраст на работещите българи е 42,5 години. Най-голяма част от заетите у нас са на възраст между 35 и 44 години. Почти също толкова активни са и хората между 45 и 54 години. Застаряване на работещите се наблюдава в сферата на образованието, цветната металургия и химията. Младите предпочитат да работят в сектора на услугите, туризма, текстилната промишленост и финансите.
Традиционно броят на заетите мъже е по-голям от този на жените( но не и в училищата). Най-много мъже работят в строителството, транспорта и промишлеността. Най-голям брой дами пък се трудят в областта на здравеопазването, образованието, текстилната и трикотажната промишленост и услугите.
Лек, доходен ден и на вас